БАИТК - СВУБИТ

ОДСС лекция от 1

април 10th, 2008 Публикувано в ОДСС

Магистърска програма

“Бизнес и административни информационни технологии и комуникации”,

Дисциплина: ОДСС - Организация и дейност на съдебната система в РБ-я

Преподавател:

1. Организация на съдебната власт

Организацията на Съдебната власт представлява въздействие върху физически / юридически лица, с цел да се регулират отношенията между тях. Именно чрез въздействието на правните норми, може да се защитава живота, честта, правата на гражданите. Чрез правото се създават условия за развитие на личността.

Правото е мярата за вмешателството на държавата във физическата и духовна страна на човека, т.в правото създава определена свобода на човека, но то и ограничава човека в неговата свобода в името на опазване на правата на другите.

Правото можем да дефинираме като обективно право, като категория, защото то се материализира в опредени правни норми, които имат характер на обща валидност.

В тях са въплътени и политическите идеи към даден период от общественото развитие.

1. Съществува изискване за хармония на правните норми, в смисъл, че правните норми не трябва да са противоречиви.

2. На следващо място важи принципът на конституционосъобразност, т.е че правните норми на законите не трябва да противоречат на конституцията (основния закон).

Конституцията е висш акт на правото, който осигурява хармонията на действащото законодателство.

3. От значение е принципът на законосъобразност, който е адресиран към органите, които издават съответни нормативни актове, които трябва да са съобразени с действащото, /съществуващото/, законодателство, независимо от сферата (гражданска, административно-правната).

4. На следващо място е принципът на компетентност. Този който издава актовете, респективно даденият орган, трябва да има правомощия, които са му зададени от закона. Орган, който не е овластен да издава юридически актове е некомпетентен, което означава, че актът, който издава е нищожен, т.е. не би могъл да предизвика правни последици.

Ако до сега говорехме за обективното право, то сега е ред да споменем субективното. Субективното право е правото на един гражданин да реагира по съответния начин - по съдебен ред, когато това негово право е накърнено.

При обективното право, ако най-висшия нормативен акт, който стои на върха е основният закон, (конституцията), то тази правна система не се изчерпва само и единствено с националното ни законодателство, защото нашата страна, както и др. страни, са се присъединили към редица международни и Европейски конвенции, или са сключили договори с други страни, които по силата на самата конституция се превръщат във вътрешни или вътрешно национално законодателство. В този смисъл е разпоредбата на ч. 5 ал. 4 от нашата конституция, по силата на който тези актове, не само имат характер на вътрешно национално законодателство (закон), но и ако възникне противоречие между националния закон и този международен договор, то приоритет има международния договор.

Пр.: Европейската конвенция за защита на основните права и свободи на човека, която е ратифицирана преди 20 г. И тя се счита за закон у нас.

Нарушаването на тези правни норми у нас води до жалби в Международния съд за правата на човека.

2. Правозащитни институции

Институция - реалност, човешко творение, организирано от силата на човешкия разум. Всяка институция по-нататък ще има свой организационен и функционален смисъл. Има определен вид, статут, правила, въз основа на които се изгражда, правна основа (закон, конституция, която създава съответната институция).

Тези институции могат да бъдат еднолични или колегиални, с оглед на персоналния състав. Колегиална институция е Конституционния съд на Република България.

Конституционният съд на България (КС) е конституционен съд създаден с българската конституцията от 1991 г. Той отговаря при запитване за съобразността с конституцията на законите и другите актове на Народното събрание и указите на президента на Републиката. (Контролът върху съобразността с конституцията на актовете на Министерския съвет и министрите е възложен на Върховния административен съд). По закон Конституционният съд е независим от Народното събрание, президента и Министерския съвет. Неговите решения са окончателни и неоспорими пред друг съд.

Конституционният съд се състои от 12 съдии с деветгодишен мандат и взима решението си с гласуване при обикновено мнозинство (50%+1).. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение.

Правозащитни институции, са предвидени в Конституцията и това са съдилищата, прокуратурите, следствените органи и др. Специално за тях въз основа на конституцията са предвидени и приети съответни нормативни актове. Такива са закона за съдебната власт, наказателно процесуалния кодекс, гражданскопроцесуалния кодекс, за нотариусите, за конституционния съд и т.н. Особено голямо значение има устройствения закон за съдената власт, който урежда организацията, дейността в известна степен на органите на съдебната власт, като и статутът, включително правата задълженията и отговорността на съдии прокурори и следователи.

Закон за съдебната власт, Наказателнопроцесуален кодекс, Гражданскопроцесуален кодекс, Закон за Конституционния съд и др.

Устройственият Закон за съдебната власт урежда организацията, дейността на органите на Съдебната власт, както и статута (правата, задълженията и отговорностите) на съдии, прокурори и следователи

3. Съдебна власт

Приема се от Народното Събрание въз основа на ч. 133 от Конституцията.

За първи път Конституцията ни от 1991г. изрично предвижда, по подобие на други страни и чужди законодателства, и възприема т.нар Монтескьо - принцип, за разделение на властите (законодателна, изпълнителна и съдебна). С оглед на това 3-те власти да могат да се възпират контролират взаимно. Поради тази причина те са относително самостоятелни власти.

Съгласно нашата Конституция, в частта, озаглавена Съдебна власт, от ч. 116 до ч. 133 от нея са предвидени основните конституционни норми ,уреждащи структурата на съдебната власт. Основните елементи в тази структура са относително отелени институции, както следва:

1. съдилища;

2. прокуратура;

3. следствените органи.

Горепосочените елементи се считат за 3-елементна структура на Съдебната власт. Всяко едно от тези 3 звена има правомощия по закон свързани със защитата на правата и интересите на гражданите и юридическите лица. Висшия съдебен съвет като част от съдебната власт, но той няма пълномощия пряко свързани със защита не гореспоменатите права.

Организация на съдилищата: изградени са на четири нива:

• Районен съд (основен съд) - първоинстанционен съд ; Къде да има съд определя Висшия съдебен съвет. 95% от делата преминават през нивото на районния съд, който винаги е първия инстанционен съд;

• Окръжен съд - въззивен съд, второинстанционен съд, по високо ниво съд; броя на Окръжните съдилища е равен на бр. на областните градове в страната (29); Софийски Градски Съд има статут на Окръжен съд.

• Апелативен съд - 5бр. София, Пловдив, Търново, Варна, Бургас и един Военно апелативен съд. Никога не може да бъде първо ниво (това е втора инстанция).

• Върховен касационен съд - 3-то ниво, съд на трета инстанция .

Структурата на военно правораздавателните органи има следната особеност: районно ниво там няма. Няма военен районен съд. Там нивото започва от окръжно такова, след Апелативен военен съд. В Р България се закрепи 3-инсталационно съдебно производство. Висшето ниво след втора инстанция е Върховния касационен съд.

Прокуратура: базира се на конституцията. Структурата на прокуратурата съответства на тази на съдилищата. Извод: прокуратурата, следвайки нивата и структурата на съдилищата, съответните нива ще имат същата компетентност като съдилищата.

Съдът е автономен да реши едно дело. В прокуратурата нещата са по друг начин. По-долу стоящия прокурор е подчинен на по-горестоящия, а всички са подчинени на главния прокурор. По конституция главния прокурор упражнява контрол върху всички прокурори в страната.

Следствени органи - 3-то самостоятелно звено, което за момента по действащия закон е изградено на териториален принцип. Тази институция е самостоятелна и независима като съдилища и прокуратура. Може да се направи извод, че следствените органи приличат повече на съдилищата отколкото на прокуратурата. Така както в съдилищата по-горе стоящия съдия не може да дава указания за решаване на едно дело, така по-горестоящия следовател не може да дава съвети на по-долу стоящия.

Конституционният съд дава указания при преразглеждане към апелативния.

4. Организация на съдилищата и принципа за независимост.

Ако вземем за пример Софийски градски съд:

• отделение което се занимава само с наказателни дела;

• само с граждански дела;

• с административни дела

При прокуратурата структурата е идентична (наказателно право, гражданско, административни дела …).

Важен въпрос, свързан с несменяемостта на съдии, прокурори и следователи - факт посочен в конституцията. Днес срокът за несменяемост на магистратите е 5 г. След тези 5 години даденият магистрат може да стане несменяем, ако получи атестация. Целта е обезпечаване на независимостта на тези служители на Темида.