БАИТК - СВУБИТ

ОДСС лекция 3 (записки)

април 16th, 2008 Публикувано в Лекции, ОДСС

До съдебно производство.

Наказателния процес е 2 вида: процес от общ характер и процес от частен характер. В наказателния кодекс има престъпление, в които изрично е посочено е се преследват като частно обвинение. Всички останали престъпления по наказателния кодекс се преследват по общия характер.

Общ характер - дела от извършени престъпления с по-висока заплаха за обществото. По отношение за тях се приема от законодателя че са засегнати важни обществени отношения.

Две фази: достъдебно производство - целта е да се изясни цялостната фактическа обстановка около едно престъпление по общия ред. Задачата е да се разкрие престъплението, да се разобличи виновния и правилно да се приложи закона и по такъв начин да се защитят правата на гражданите и интересите на юридическите лица, на държавата. Компетентности имат органи на досъдебното производство: прокурор и органите за разследване (дознатели от мин на отбраната и въоръжените сили, следователите при окръжните следствени служби и НСС, следователите при военно-окръжните прокуратури и самата прокуратура).

Извън случаите, когато прокурорът може сам да проведе разследване, той упражнява ръководна функция по отношение на органите за разследване.

Тези органи не участват във втората фаза със същите функции във втората - съдебната фаза. В съдебната фаза прокурорът е държавен обвинител, там той е страна в производството. Другата страна е подсъдимия и неговия защитник. Там той губи своята управляваща функция. Прокурорът там е страна на обвинението.

Досъдебно производство - от началото на процеса до внасяне на обвинителния акт в съда. Тази фаза има 3 структурни елемента (части, стадии):

1. поставяне на началото на процеса - образуване на досъдебното производство - оценъчен стадии, в който прокурора ще трябва да реши един единствен въпрос. Ако да, то трябва да постави началото на процеса, като се постанови с постановление - образувам досъдебно производство;
2. досъдебно разследване - събиране на доказателства чрез законно установени способи - разпит, оглед, експертиза, претърсване, изземване, разпознаване на лица и предмети, специални разузнавателни средства, Приключване на разследването;
3. досъдебно производство - действия на прокурора след приключване на разследването. Прокурорът проверява какво е извършено, дали са събрани необходимите материали, какви доказателства са събрани, има ли нарушения на закона при разследването. Ако има събрани доказателства, прокурорът може да прецени, че са на лице предпоставките да изготви обвинителен акт. Продължава 1 месец. Ако делото е сложно този срок може да бъде удължен от по-горния прокурор с 1 месец.

16. Органи за разследване - специфика

Прокурорът може да извърши цялостно разследване по Конституция.

В наказателно процесуалния кодекс е предвидено по материали на НАДС ако прокурорът образува досъдебно производство, разследването се извършва от прокурор(В НПК (194А)).

Основен орган за разследване са дознателите в МВР (те са най-много) с изключение на онези случи, когато се разследва от следователи. Не може изпълнителната и др. Власти да се само разследват. Разследването се извършва от лица с имунитет (министри, служители в МВР).Престъпления извършени в чужбина.

Има дознатели и към окръжната прокуратура. Тяхната компетенция се определя от качеството на извършеното престъпление (генерали, лейтенанти, офицери…). Към последните служители са приравнени и служители към мин. и ведомства, които имат военизиран състав.

Специфика в организацията на дейност. Има отделни институции, които са ситуирани в различни ведомства (съдебна/изпълнителна власт). Т на пр. Прокурорите, които не разследват са в съдебната власт. Следователите, които разследват са в НСС.

Военните дознатели се назначават от министъра на отбраната и разследват военни престъпления. Военните следователи се назначават от Главния прокурор. Мин. на отбраната не може да налага наказания на военните следователи. Те се налагат от ВСС без да е съдебен орган. И тук няма районно ниво, а окръжно. Няма военна районна прокуратура, а има военно окръжна прокуратура. По подобие на съда, така и при органите на разследване не може по-горестоящия да дава нареждания за разследването на по-долу стоящия.

Специфика на дейността на прокуратурата.

1. Прокуратурата е едно от звената от съдебната власт. По Конституция, прокуратурата има структура, която съответства на тази на съдилищата.
2. Принцип на изграждане - йерархически. На върха и е Главния прокуро, който се подпомага от заместници, които ръководят ВКП и ВАП. Може да има и др. заместници, чиито брой определя ВСС.
3. Главния прокурор има мандат 7 г. и се избира еднократно. Избира се от ВСС и се назначава с указ на президента.

Всеки прокурор е подчинен на по-горе стоящия от него. Указанията на по-горе стоящия са задължителни за по-долу стоящия. Тогава отговорността е на онзи, който дава указанията по конкретните дела.

Дейността на прокуратурата не се отнася само до вътрешните отношения на принципа на субординацията. Така можем да разглеждаме организацията и структурата на прокуратурата и връзката с други органи:

1. с органите за разследване;
2. …

За всяко досъдебно производство, прокуратурата ръководи разследването, като се определя наблюдаващ прокурор, който носи и отговорност за него. Поради това прокурора им широки правомощия:

- по линия на разследването може да дава писмени, задължителни указания;

- може да отстранява органите на разследване, когато той не може да упражнява правомощията си, като възложи на др. орган продължаване на разследването;

- да разпорежда на органите на МВР да извършва отделни действия по разследването и да съдействат за отделни действия по извършване на действията;

- може да отменя актове на органите за разследване - по отношение на органите на дознание в МВР по повод делата, които се разследват там, ежегодно прокурорът прави атестация на дознателите;

- може да извършва и различни проверки за решаване на въпроса дали да се или не образува досъдебно производство. Може да призовава граждани, да изисква сведения и информация от тях, както и от държавни органи и юридически лица.

Правен статут на магистратите - широко понятие и той се определя в Конституцията и в ЗЗСВ и от наказателно-процесуалния кодекс.

Статутът на съдии, прокурори и следователи се урежда със закон.

Статут на съдии, прокурори и следователи - за назначаването им в съдебната власт, ЗЗСВ съдържа много стриктни разпоредби.

ЗСВ урежда някои въпроси относно правоотношението (трудовото) между магистрата и ВСС при неговото назначаване. ВСС е работодател на съдии, следователи и прокурори.

НПК определя и права, задължения и отговорности при възложено дело. За неизпълнение на задължената им ЗСВ определя дисциплинарни наказания, които могат да се налагат на магистратите. Какви и за какво могат да бъдат тези наказания:

1. несправяне с техните служебни задължения във връзка с делата;

- несправяне в определения в закон срок с делата, които са разпределени;

- да участва в заседания на общото събрание на съответния орган на съдебната власт (отнася се най-вече за съдиите на всяко ниво);

- да изпълнява при необходимост съдебните си задължения и в извънработно време (на пр. Разглежда наказателно дело от 10 до 17, но не успява да го реши, то това не означава, че делото приключва);

- да изпълнява и др. задачи, които са възложени от административните ръководите (на пр. Справка по делата, които са извършени);

- по отношение на съдиите и съдебните заседатели - да пазят тайната на съвещанието;

- да се пази в тайна, че се провежда разследване;

- нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела.

Статутът на магистратите им дава право да изискват във връзка с делото информация от др. държавни органи и те са длъжни да им я предоставят.

- не могат да членуват в политически партии и организация (деполитизирани са), но могат да членуват в професионални организации.

За не изпълнение, магистратите носят дисциплинарна отговорност: на пр. за не спазване на сроковете, за това, че не своевременно са предприели определени действия.

Решението на ВСС е обжалваемо пред ВАС.