БАИТК - СВУБИТ

5-та лекция от 23.04.2008 г. - Конституционен съд и Адвокатура

май 8th, 2008 Публикувано в ОДСС

КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД

Конституционния съд не е орган на съдебната власт и по тази причина не е уреден в глава 6 на Конституцията, където са посочени органите на съдебната власт. Той е самостоятелна институция със специфични правомощия.

Конституционният съд се състои от 12 членове, както следва:

- 1/3 /4 съдии/ избрани от парламента;

- 1/3 назначени от Президента;

- 1/3 от общото събрание на съдиите от Върховен касационен съд /ВКС/ и Върховен административен съд /ВАС/.

Мандатът на съдиите е 9 години. Съставът се сменя на 3 години..

Съдии в Конституционния съд може да станат само Юристи с професионални качества и с най-малко 15 г. юридически стаж.

Съдът има председател, който се избира за срок от 3 години. Членовете /12 –те съдии/ имат имунитет, като съдът сам решава дали да се снеме имунитета им, или не.

Основни причини за освобождаване от отговорност на съдиите:

- Ако те са осъждани;

- Несъвместимост с длъжността съдия, тоест щом участват в Конституционния съд, не могат да участват в други организации;

- Неспособност за упражняване на функциите си за повече от 1 година /някаква болест, довела до отсъствието му/;

- Смърт.

Правомощия на съда.

- Дава тълкувания по разпоредба на Конституцията. Той е единственият орган, който може да прави това, когато е сезиран /задължен/.;

- Произнася се по противоконституционност на Закони;

- Решава спорове за компетентност между Народното събрание, Министерски съвет, Президента и между органите на местното управление;

- Произнася се за съответствието на сключените международни договори в България, преди ратификацията на тези договори;

- Произнася се за съответствието на Законите приети от нашето Народно събрание, с общопризнатите норми на международното право и договори, при които България е страна;

- Произнася се по спорове за конституционалността на политически партии и сдружения;

- Произнася се по спорове за законността на избор на Президент и Вицепрезидент;

- Произнася се по спорове за законността на избор на народен представител, когато има наличие на основание за несъвместимост. Тоест може да упражнява само адвокатска професия и да се занимава само с научно-преподавателска дейност.;

- Произнася се по обвинения на Президента и Вицепрезидента, тъй като те не носят наказателна отговорност, освен за измяна и нарушаване на Законите. Те са с най силен имунитет;

Исканията за сезиране се правят в писмена форма. Ако искането не отговаря на Конституцията, то то се връща.

Искания за сезиране на Конституционният съд могат да правят.

- Могат да правят искания за произнасяне народните представители 1/5 от всички;

- Могат да правят искания за произнасяне Президента и Министерския съвет;

- Искане може да направи и ВКС, ВАС и Главния прокурор;

- Общинските съвети също могат да сезират Конституционния съд;

- Омбусманът може да го сезира за установяване на Закон, с оглед нарушаване правата на гражданите.

Когато се сезира Конституционният съд с искане за обявяване на противоконституционен Закон, то първо трябва Закона да е влязъл в сила. Също така да се уточни дали целия закон или отделни негови разпоредби се обявяват за противоконституционни. Когато са отделни разпоредби, то това не значи, че целия закон е противоконституционен..

Тълкувателни решения, са решения, които той взема по повод искане за разпоредби.

Как взима решенията си Конституционният съд.

- Колективно – с мнозинство 50+1;

- Трябва поне 7 души да са гласували;

- За да влязат в сила решенията, трябва да са обнародвани в Държавен вестник /ДВ/, в 15 дневен срок от приемането на решението.

След като влезе в сила новото решение, нормата, която е обявена за противоконституционна, просто не се прилага. Тя ще седи в Закона, който е атакуван, но няма да се прилага.

Конституционният съд е единствен, той е юридическо лице със седалище в София.

В заседанията провеждани от Конституционния съд не се призовават и не участват заинтересовани лица, ако самият съд не е решил, че е необходимо това за делото..

Заседанието се води от председателя. За да има заседание трябва да присъстват 3/4 /9 човека/ от съдиите. По време на заседанието се води протокол..

Съдът уведомява заинтересованите институции, както и органите които са го сезирали, при започване на процеса.

Когато е за дело с обвинен човек, Закона предвижда той да бъде изслушан..

Когато е за снемане на имунитет на съдия, решението се взима с тайно гласуване.

Ако съда прекрати правомощията на Президента, то той трябва да изпрати материала на Главния прокурор.

АДВОКАТУРА

По конституция е казано, че тя е свободно самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица. Тя е извън съдебната власт, въпреки, че в Конституцията се намира в раздела на съдебната власт. За нея няма отделна глава.

Закон за адвокатурата – чл. 2 – Дейността и се предвижда от Конституцията.

Адвокатурата няма нищо общо със съдебната власт като структура. Адвокатът е професия.

За да се упражнява Закона за Адвокатурата се предвижда адвокатът да е:

- Лице завършило юридическо образование

- Да има придобита правоспособност /теоритико-практически стаж, изпит, 2 г. юридически стаж, да е издържал съответният изпит от адвокатурата, /

- Да има професионални и нравствени качества.

Този, който няма 2 годишен стаж се вписва като младши адвокат;

Адвокат не може да бъде:

- Лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер за лишаване от свобода;

- Лице, което е поставено под запрещение или страда от психични болести;

- Лице, което е търговец, управител на търговско дружество, изпълнителен директор на акционерно дружество и др.;

- Лице, което е държавен служител и работи по трудово правоотношение, с изключение на преподавателска дейност във ВУЗ;

- Лице, което е дисциплинарно уволнено от професиите съдия, прокурор, следовател, съдия – изпълнител, юрист-консулт, дознател, държавен съдия изпълнител;

- Лице, което е лишено от правоспособност, като нотариус или частен съдия-изпълнител.

При кандидатстване за вписване в адвокатската колегия е необходимо кандидатът да подаде молба до адвокатския съвет и приложи съответно диплома, удостоверение за преминат стаж и изпит. Адвокатският съвет взима решение. Тези лица, които са със степен д-р по юридическите науки се вписват без изпит от адвокатурата.

Чужд гражданин също може да се впише в България в адвокатската колегия. А когато има договор между България и съответната страна няма проблем чуждестранен гражданин адвокат да участва по дела у нас.

Адвокатурата има висш орган, висш адвокатски съвет, местни адвокатски колективи.

Адвокатът е представител на гражданина. Той може да участва в както в граждански и наказателни дела, така и като:

- повереник – защитава определени субекти – граждански ищец, частен обвинител, граждански ответник.

- защитник – защитава подсъдимия /обвиняемия.

По наказателни дела може да се включи и лице не упражняващо адвокатска професия. Това са брат, сестра и съпруг на обвиняемия. Те се включват като защитници.

Два са начините за ангажиране на адвокат:

- Чрез упълномощаване. Заинтересованото лице писмено, с пълномощно упълномощава адвоката да го представлява в хода на един процес;

- Чрез назначаване – Когато човек няма възможност да си наеме адвокат, държавата поема разходите за назначаване на адвокат, за хонорара му /Закон за правна помощ/.

Пълномощното важи за целия процес, до края му, ако не е упоменато дали е за един стадии. Адвокатът може да преупълномощи друг адвокат, но само със съгласието на този, който го е упълномощил.. Адвокатът не може да се откаже от поетият случай преди заседание, само ако е нещо неотложно.

Адвокатите могат да оказват безплатна помощ и съдействие на лица:

- материално затруднени;

- имащи право на издръжка;

- роднини, близки или негови колеги.

Адвокатът защитник независимо дали е назначен или упълномощен, трябва съвестно да изпълнява задълженията си и да изтъква факти в полза на човека, който го е упълномощил. При несъвестно свършена работа, той може да се заличи от регистъра и да бъде отстранен.

Адвокатът не може да рекламира дейността си, но може да има собствена интернет страница и да обяви в нея по какви дела / в какви области/ е специализиран.